Речта се формира у детето постепенно в процеса на развитие и растеж.

ВЪЗРАСТ	РАЗВИТИЕ НА РЕЧТА
0 – 0,6 м.	Плач; „гукане”; поява на гласните звукове; поява на устнените звукове „М”, „П”, „Б”.
0,6 – 1 г.	Поява на „Т”, „Д”; разпознава гласове, разбира интонация и тон на гласа; имитира звукове и срички по подражание; използва невербални сигнали, за да покаже или отговори на запитване; знае и реагира на името си; разбира инструкции в различни ситуации; речниковият запас е от 10 думи.
1,0 – 1,6 г.	Произнася 5 – 10 осмислени думи; разглежда книжки с картинки.
1,6 – 2,0 г.	Употребява 15 – 20 думи; казва „Няма”; съставя елементарна фраза; посочва; повтаря думи.
2,0 – 2,6 г.	Започва да задава въпроси; активният речник е от около 50 думи, а пасивният от около 300;
2,6 – 3,0 г.	Задава различни въпроси; употребява местоимения, множествено число, минало време.
3,0 – 4,0 г.	Разказва свързано; използва местоимението „Аз”; знае пола си; рецитира стихчета; разказва приказки и случки от ежедневието; сравнява размери; разбира и ползва два – три предлога.
4,0 – 5,0 г.	Разказва какво е направило или нарисувало; познава три и повече цвята.
5,0 – 6,0 г.	Сформират се най – сложните звукове „С”, „З”, „Ц”, „Ш”, „Ж”, „Ч”, „Р”, „Л”.
6.0 – 7,0 г.	Посочва и назовава частите на тялото, цветовете, дните на седмицата, месеците, сезоните; ориентира се за време и пространство; брои до 10.
7,0 – 8,0 г.	Започва изграждането на процесите писане, четене и усвояването на математическите операции събиране и изваждане. Детето се учи да разказва и преразказва самостоятелно.

 Развитието на речта преминава задължително през всички тези етапи и е индивидуално за всяко дете. Продължителността им може да варира, като за нарушение се говори, когато се наблюдава закъснение на даден етап с повече от 6 месеца от общоприетите норми.

   Комуникативните нарушения представляват отклонение в речта на говорещия от езиковата норма, приета в дадена езикова среда. В детска възраст биват:

  Артикулационни нарушения – най–често срещаните комуникативни нарушения. Те се изразяват в замени, пропуски или изопачаване на съгласни звукове, като най – често това са „Р”, „Л”, „С”, „З”, „Ц”, ”Ш”, „Ж”, „Ч”. Неправилното произношение на звуковете след 5 годишна възраст при дете с интелект в норма, се приема за нарушение.

  Заекване – нарушение на плавността на речта, което се смята за трудно отстранимо и често даващо рецидив. Речта е накъсана. Наблюдава се повторение или удължаване на звукове, срички, думи. Най – често се проявява от 2 до 5 години.

  Нарушения на писмената реч – изразяват се в допускане на грешки при писане и четене, които биват: замени, пропускане, добавяне, разместване на букви, неправилно изписване на графеми, произволно накъсване или съединяване на думи, пропускане или изкривяване на редовете при писане, диагонално четене, бавен темп на писане и четене, граматически грешки.

  Алалия /общо недоразвитие на речта/ - пълно отсъствие или грубо недоразвитие на речта. Характерно е късното проговяране. Наблюдава се изразено отклонение от нормата на всички страни на речта – артикулация, речников запас, граматика.

  Ринолалия – нарушение на тембъра на гласа и звукопроизношението в следствие на вродени цепнатини на устната и/или носовата кухина. Наблюдават се носов тембър и специфични особености на произношението.

  Дизартрия – изразява се в нарушения на дишането, фонацията, артикулацията и плавността на речта в следствие на детска церебрална парализа.

  Детска говорна апраксия – изразява се с разстройство в дишането, фонацията, прозодиката и артикулацията.

  Фонационни / гласови / нарушения – изразяват се в пълна загуба на глас, патологични прояви на неговата сила, височина и тембър или „гъгнив глас”.